26 mar 2010, 7:10

Подарък (сонет)

1.1K 0 7

Под хартията, грееща в рани,
плодовете на чуждо дърво
се превръщат във чар, вещество,
неподвластно на тъмни лиани,

ни на тръпнещи в гняв океани,
о, ламтящо сърца същество!
С упоено от глад сетиво
ти ги дават горящите длани...

Приеми ги, туптящите кестени,
над които се панделка вие
и пазѝ я след гроба от мед,

та, когато се сринат разместени
небесата над нашето "ние",
с теб да бъда чрез този предмет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тошко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Предметите често имат сантиментална стойност. Особено когато са подарени.
    Колкото до смисъла... "плодовете на чуждо дърво" обвити в хартия, която също се прави от дървесина, би могло да се търси символика сходна с библейското "Не вари яре в майчиното му мляко..."

    Да не би да ти омръзна вече амфибрахия?! Изневерил си му с анапест.
  • Кой е казал, че поезията трябва да има смисъл! Нека всеки си чете както си иска, стига да му е приятно
  • определено звучи странно. конкретен смисъл не намерих, а добре подредени и приятно звучащи думички.
    интересно пишеш.
    хареса ми.
  • Благодаря ви за оставените коментари.

    Ангеле, не съм сигурен дали някога е имало по-романтични времена от днешните, но миналото винаги изглежда по-добро от настоящето. Към което принадлежи и този стих.

    Ивайло, това беше част от целта -- да звучи странно и... чудновато. Радвам се, че не само аз го виждам така

    Петя -- дам, зная И това ме радва
  • Знаеш, че харесвам как пишеш, нали?

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...