26.03.2010 г., 7:10 ч.
Подарък (сонет)
Под хартията, грееща в рани,
плодовете на чуждо дърво
се превръщат във чар, вещество,
неподвластно на тъмни лиани,
ни на тръпнещи в гняв океани,
о, ламтящо сърца същество!
С упоено от глад сетиво
ти ги дават горящите длани...
Приеми ги, туптящите кестени,
над които се панделка вие
и пазѝ я след гроба от мед,
та, когато се сринат разместени
небесата над нашето "ние",
с теб да бъда чрез този предмет.
© Тошко Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Кой е казал, че поезията трябва да има смисъл! Нека всеки си чете както си иска, стига да му е приятно
-
определено звучи странно. конкретен смисъл не намерих, а добре подредени и приятно звучащи думички.
интересно пишеш.
хареса ми. -
Благодаря ви за оставените коментари.
Ангеле, не съм сигурен дали някога е имало по-романтични времена от днешните, но миналото винаги изглежда по-добро от настоящето. Към което принадлежи и този стих.
Ивайло, това беше част от целта -- да звучи странно и... чудновато. Радвам се, че не само аз го виждам така
Петя -- дам, зная
И това ме радва -
Знаеш, че харесвам как пишеш, нали?
-
Чудновато! Поздрав, млади Поете!
-
Много оригинално пишеш, Тошко!
Връщаш ни във времена, когато всичко е било много по-романтично и истинско!
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Колкото до смисъла... "плодовете на чуждо дърво" обвити в хартия, която също се прави от дървесина, би могло да се търси символика сходна с библейското "Не вари яре в майчиното му мляко..."
Да не би да ти омръзна вече амфибрахия?! Изневерил си му с анапест.