LeChevalier (Тошко)
184 1919
Mar 26, 2010, 7:10 AM

Подарък (сонет) 

  Poetry » Love, Strict forms
838 0 7

Под хартията, грееща в рани,
плодовете на чуждо дърво
се превръщат във чар, вещество,
неподвластно на тъмни лиани,

ни на тръпнещи в гняв океани,
о, ламтящо сърца същество!
С упоено от глад сетиво
ти ги дават горящите длани...

Приеми ги, туптящите кестени,
над които се панделка вие
и пазѝ я след гроба от мед,

та, когато се сринат разместени
небесата над нашето "ние",
с теб да бъда чрез този предмет.

© Тошко All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Предметите често имат сантиментална стойност. Особено когато са подарени.
    Колкото до смисъла... "плодовете на чуждо дърво" обвити в хартия, която също се прави от дървесина, би могло да се търси символика сходна с библейското "Не вари яре в майчиното му мляко..."

    Да не би да ти омръзна вече амфибрахия?! Изневерил си му с анапест.
  • Кой е казал, че поезията трябва да има смисъл! Нека всеки си чете както си иска, стига да му е приятно
  • определено звучи странно. конкретен смисъл не намерих, а добре подредени и приятно звучащи думички.
    интересно пишеш.
    хареса ми.
  • Благодаря ви за оставените коментари.

    Ангеле, не съм сигурен дали някога е имало по-романтични времена от днешните, но миналото винаги изглежда по-добро от настоящето. Към което принадлежи и този стих.

    Ивайло, това беше част от целта -- да звучи странно и... чудновато. Радвам се, че не само аз го виждам така

    Петя -- дам, зная И това ме радва
  • Знаеш, че харесвам как пишеш, нали?
  • Чудновато! Поздрав, млади Поете!
  • Много оригинално пишеш, Тошко!
    Връщаш ни във времена, когато всичко е било много по-романтично и истинско!
    Поздрави!
Random works
: ??:??