Mar 26, 2010, 7:10 AM

Подарък (сонет)

1.1K 0 7

Под хартията, грееща в рани,
плодовете на чуждо дърво
се превръщат във чар, вещество,
неподвластно на тъмни лиани,

ни на тръпнещи в гняв океани,
о, ламтящо сърца същество!
С упоено от глад сетиво
ти ги дават горящите длани...

Приеми ги, туптящите кестени,
над които се панделка вие
и пазѝ я след гроба от мед,

та, когато се сринат разместени
небесата над нашето "ние",
с теб да бъда чрез този предмет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тошко All rights reserved.

Comments

Comments

  • Предметите често имат сантиментална стойност. Особено когато са подарени.
    Колкото до смисъла... "плодовете на чуждо дърво" обвити в хартия, която също се прави от дървесина, би могло да се търси символика сходна с библейското "Не вари яре в майчиното му мляко..."

    Да не би да ти омръзна вече амфибрахия?! Изневерил си му с анапест.
  • Кой е казал, че поезията трябва да има смисъл! Нека всеки си чете както си иска, стига да му е приятно
  • определено звучи странно. конкретен смисъл не намерих, а добре подредени и приятно звучащи думички.
    интересно пишеш.
    хареса ми.
  • Благодаря ви за оставените коментари.

    Ангеле, не съм сигурен дали някога е имало по-романтични времена от днешните, но миналото винаги изглежда по-добро от настоящето. Към което принадлежи и този стих.

    Ивайло, това беше част от целта -- да звучи странно и... чудновато. Радвам се, че не само аз го виждам така

    Петя -- дам, зная И това ме радва
  • Знаеш, че харесвам как пишеш, нали?

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...