Под хартията, грееща в рани,
плодовете на чуждо дърво
се превръщат във чар, вещество,
неподвластно на тъмни лиани,
ни на тръпнещи в гняв океани,
о, ламтящо сърца същество!
С упоено от глад сетиво
ти ги дават горящите длани...
Приеми ги, туптящите кестени,
над които се панделка вие
и пазѝ я след гроба от мед,
та, когато се сринат разместени
небесата над нашето "ние",
с теб да бъда чрез този предмет.
© Тошко All rights reserved.
Колкото до смисъла... "плодовете на чуждо дърво" обвити в хартия, която също се прави от дървесина, би могло да се търси символика сходна с библейското "Не вари яре в майчиното му мляко..."
Да не би да ти омръзна вече амфибрахия?! Изневерил си му с анапест.