26 мар. 2010 г., 07:10

Подарък (сонет)

Поэзия » Любовная, Строгие формы

1.1K 0 7

Под хартията, грееща в рани,
плодовете на чуждо дърво
се превръщат във чар, вещество,
неподвластно на тъмни лиани,

ни на тръпнещи в гняв океани,
о, ламтящо сърца същество!
С упоено от глад сетиво
ти ги дават горящите длани...

Приеми ги, туптящите кестени,
над които се панделка вие
и пазѝ я след гроба от мед,

та, когато се сринат разместени
небесата над нашето "ние",
с теб да бъда чрез този предмет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

maistora (Красимир Тенев)

Предметите често имат сантиментална стойност. Особено когато са подарени.
Колкото до смисъла... "плодовете на чуждо дърво" обвити в хартия, която също се прави от дървесина, би могло да се търси символика сходна с библейското "Не вари яре в майчиното му мляко..."

Да не би да ти омръзна вече амфибрахия?! Изневерил си му с анапест.

2010-04-15T16:23:10+03:00
LeChevalier (Тошко)

Кой е казал, че поезията трябва да има смисъл! Нека всеки си чете както си иска, стига да му е приятно

2010-03-29T00:28:41+03:00
Lovewear (Пепър Формаджи)

определено звучи странно. конкретен смисъл не намерих, а добре подредени и приятно звучащи думички.
интересно пишеш.
хареса ми.

2010-03-28T18:24:31+03:00
LeChevalier (Тошко)

Благодаря ви за оставените коментари.

Ангеле, не съм сигурен дали някога е имало по-романтични времена от днешните, но миналото винаги изглежда по-добро от настоящето. Към което принадлежи и този стих.

Ивайло, това беше част от целта -- да звучи странно и... чудновато. Радвам се, че не само аз го виждам така

Петя -- дам, зная И това ме радва

2010-03-26T14:52:24+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Знаеш, че харесвам как пишеш, нали?

2010-03-26T12:37:24+02:00