Трагнах на инат, в неизвестното, презглава.
Не исках и не чувах съвети, молби, обещания.
Пристигнах! Ето ме в големия град - сама,
неразбрана, нежелана, отхвърлена...
Колко много сълзи, скрити от хорските погледи!
Тогава Ти се появи-дадох воля на отчаянието и болката,
Вдъхна ми силата да устоя на бурите в големия град!
Вече можех да се преборя!
Злобата, завистта не ме докосваха - имах теб!
Черпех сила, опирах се на знанията и опита ти.
Да, надявах се да трае цял един живот...
Благодаря - вече мога да бъда силна! ...