24 dic 2011, 22:55

Подарък за теб

  Poesía
627 0 0

 

Трагнах на инат, в неизвестното, презглава.

Не исках и не чувах съвети, молби, обещания.

Пристигнах! Ето ме в големия град - сама,

неразбрана, нежелана, отхвърлена...

Колко много сълзи, скрити от хорските погледи!

Тогава Ти се появи-дадох воля на отчаянието и болката,

Вдъхна ми силата да устоя на бурите в големия град!

Вече можех да се преборя!

Злобата, завистта не ме докосваха - имах теб!

Черпех сила, опирах се на знанията и опита ти.

Да, надявах се да трае цял един живот...

Благодаря - вече мога да бъда силна!

Изправям се сама срещу бурите на големия град - не ме е страх!

Не би ме прекършил зимният вятър, пролетният дъжд -

Ти ме научи!

И утре в големия град, ако срещнеш неугледна, разрошена Мен -

ще ме познаеш - да, тъжна, но не и  слаба!

Готова съм да си тръгнеш!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нен Вен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...