24.12.2011 г., 22:55

Подарък за теб

626 0 0

 

Трагнах на инат, в неизвестното, презглава.

Не исках и не чувах съвети, молби, обещания.

Пристигнах! Ето ме в големия град - сама,

неразбрана, нежелана, отхвърлена...

Колко много сълзи, скрити от хорските погледи!

Тогава Ти се появи-дадох воля на отчаянието и болката,

Вдъхна ми силата да устоя на бурите в големия град!

Вече можех да се преборя!

Злобата, завистта не ме докосваха - имах теб!

Черпех сила, опирах се на знанията и опита ти.

Да, надявах се да трае цял един живот...

Благодаря - вече мога да бъда силна!

Изправям се сама срещу бурите на големия град - не ме е страх!

Не би ме прекършил зимният вятър, пролетният дъжд -

Ти ме научи!

И утре в големия град, ако срещнеш неугледна, разрошена Мен -

ще ме познаеш - да, тъжна, но не и  слаба!

Готова съм да си тръгнеш!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нен Вен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...