Dec 24, 2011, 10:55 PM

Подарък за теб

  Poetry
629 0 0

 

Трагнах на инат, в неизвестното, презглава.

Не исках и не чувах съвети, молби, обещания.

Пристигнах! Ето ме в големия град - сама,

неразбрана, нежелана, отхвърлена...

Колко много сълзи, скрити от хорските погледи!

Тогава Ти се появи-дадох воля на отчаянието и болката,

Вдъхна ми силата да устоя на бурите в големия град!

Вече можех да се преборя!

Злобата, завистта не ме докосваха - имах теб!

Черпех сила, опирах се на знанията и опита ти.

Да, надявах се да трае цял един живот...

Благодаря - вече мога да бъда силна!

Изправям се сама срещу бурите на големия град - не ме е страх!

Не би ме прекършил зимният вятър, пролетният дъжд -

Ти ме научи!

И утре в големия град, ако срещнеш неугледна, разрошена Мен -

ще ме познаеш - да, тъжна, но не и  слаба!

Готова съм да си тръгнеш!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нен Вен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...