26 mar 2008, 12:40

Подарък закъснял е този стих

1.1K 0 26


Подарък закъснял е този стих
и в него винаги ще виждаш мене.
Ще се опитам с обич без сълзи
да те изправя на колене.


Ще се изпея в него като в песен,
тъй както славеят извива трели.
За да усетиш Любовта,
която всеки във живота си копнее.


А ти ще ме обсипеш с нежността,
която, знам, в душата носиш.
Ще ти я върна като пощальон,
доставящ обич... без въпроси.


Ще съм кокичето, положило глава
под слънчеви лъчи - усмивка златна.
За теб ще се разпукна като пролетта,
стопила мъката ти белоснежна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...