26.03.2008 г., 12:40

Подарък закъснял е този стих

1.1K 0 26


Подарък закъснял е този стих
и в него винаги ще виждаш мене.
Ще се опитам с обич без сълзи
да те изправя на колене.


Ще се изпея в него като в песен,
тъй както славеят извива трели.
За да усетиш Любовта,
която всеки във живота си копнее.


А ти ще ме обсипеш с нежността,
която, знам, в душата носиш.
Ще ти я върна като пощальон,
доставящ обич... без въпроси.


Ще съм кокичето, положило глава
под слънчеви лъчи - усмивка златна.
За теб ще се разпукна като пролетта,
стопила мъката ти белоснежна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...