Подарък закъснял е този стих
Подарък закъснял е този стих
и в него винаги ще виждаш мене.
Ще се опитам с обич без сълзи
да те изправя на колене.
Ще се изпея в него като в песен,
тъй както славеят извива трели.
За да усетиш Любовта,
която всеки във живота си копнее.
А ти ще ме обсипеш с нежността,
която, знам, в душата носиш.
Ще ти я върна като пощальон,
доставящ обич... без въпроси.
Ще съм кокичето, положило глава
под слънчеви лъчи - усмивка златна.
За теб ще се разпукна като пролетта,
стопила мъката ти белоснежна.
© Петя Кръстева All rights reserved.
