nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
12 dic 2022, 10:00

Подобни 

  Poesía » Otra
313 1 3

И с любовта, която от хората остава,
ще храня Господ,
всяка Негова представа
как се обича, 
дарява и дели...
Но знам, че не това ще го смили.
А сърцето мое, пълно с жал към Него,
за дето Себе си не може да прости
за нещо излязло изпод Негова ръка
или уста...
Неудовлетвореност с чувство за вина.
Това ще чувства, също като мен.
Щом сме подобни,
сме с едно и също бреме.
И еднакво страдаме, нали?
Познавам Господ, 
защото съм познала себе си.

 

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Всичко, което погледнеш, може да стане приказка, а всичко, до което се докоснеш - да се превърне в история »

11 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??