Подобни
И с любовта, която от хората остава,
ще храня Господ,
всяка Негова представа
как се обича,
дарява и дели...
Но знам, че не това ще го смили.
А сърцето мое, пълно с жал към Него,
за дето Себе си не може да прости
за нещо излязло изпод Негова ръка
или уста...
Неудовлетвореност с чувство за вина.
Това ще чувства, също като мен.
Щом сме подобни,
сме с едно и също бреме.
И еднакво страдаме, нали?
Познавам Господ,
защото съм познала себе си.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
