nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
12.12.2022 г., 10:00 ч.

Подобни 

  Поезия » Друга
436 1 3

И с любовта, която от хората остава,
ще храня Господ,
всяка Негова представа
как се обича, 
дарява и дели...
Но знам, че не това ще го смили.
А сърцето мое, пълно с жал към Него,
за дето Себе си не може да прости
за нещо излязло изпод Негова ръка
или уста...
Неудовлетвореност с чувство за вина.
Това ще чувства, също като мен.
Щом сме подобни,
сме с едно и също бреме.
И еднакво страдаме, нали?
Познавам Господ, 
защото съм познала себе си.

 

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Всичко, което погледнеш, може да стане приказка, а всичко, до което се докоснеш - да се превърне в история »

11 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??