nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
Dec 12, 2022, 10:00 AM

Подобни 

  Poetry » Other
315 1 3

И с любовта, която от хората остава,
ще храня Господ,
всяка Негова представа
как се обича, 
дарява и дели...
Но знам, че не това ще го смили.
А сърцето мое, пълно с жал към Него,
за дето Себе си не може да прости
за нещо излязло изпод Негова ръка
или уста...
Неудовлетвореност с чувство за вина.
Това ще чувства, също като мен.
Щом сме подобни,
сме с едно и също бреме.
И еднакво страдаме, нали?
Познавам Господ, 
защото съм познала себе си.

 

© Надежда Тошкова All rights reserved.

The work is a contestant:

Всичко, което погледнеш, може да стане приказка, а всичко, до което се докоснеш - да се превърне в история »

11 Position

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??