16 feb 2023, 13:24

Подпис

977 0 0

Подписвам се така, аз съм наранената жена.
Тази, която все чака любовта.
Подписвам се така... никой да не знае
истинското име на самонаказваща се.
С раните си живея и така ми е добре.
Все търся и никога не намирам любовта.
Наказвам се от съжаление и суета.
Подписвам се след всеки изписан лист,
след всяка кървава сълза...
Искам, но нищо не правя, за да спра глупава тъга.
Така е по-лесно, така ми е добре.
Аз съм самота...
Подписвам се и писмата си изпращам без име и адрес,
получател няма моят копнеж.
Защо?
Защото с времето свикнах да наказвам своето сърце.
Защото смелостта не ми е в кръвта.
Да призная чувствата си е все едно да се предам
и да напусна убежището си, наречено "самота".
Подписвам се така, аз съм наранената жена.
Сама не мога да призная и чакам писмата да намерят
своите получател и адрес.
Чакам копнежът да се превърне в съдба.
Чакам сама да ме намери любовта.

08.03.2019г. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветомира Тошева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...