16.02.2023 г., 13:24

Подпис

980 0 0

Подписвам се така, аз съм наранената жена.
Тази, която все чака любовта.
Подписвам се така... никой да не знае
истинското име на самонаказваща се.
С раните си живея и така ми е добре.
Все търся и никога не намирам любовта.
Наказвам се от съжаление и суета.
Подписвам се след всеки изписан лист,
след всяка кървава сълза...
Искам, но нищо не правя, за да спра глупава тъга.
Така е по-лесно, така ми е добре.
Аз съм самота...
Подписвам се и писмата си изпращам без име и адрес,
получател няма моят копнеж.
Защо?
Защото с времето свикнах да наказвам своето сърце.
Защото смелостта не ми е в кръвта.
Да призная чувствата си е все едно да се предам
и да напусна убежището си, наречено "самота".
Подписвам се така, аз съм наранената жена.
Сама не мога да призная и чакам писмата да намерят
своите получател и адрес.
Чакам копнежът да се превърне в съдба.
Чакам сама да ме намери любовта.

08.03.2019г. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветомира Тошева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...