Подписвам се така, аз съм наранената жена.
Тази, която все чака любовта.
Подписвам се така... никой да не знае
истинското име на самонаказваща се.
С раните си живея и така ми е добре.
Все търся и никога не намирам любовта.
Наказвам се от съжаление и суета.
Подписвам се след всеки изписан лист,
след всяка кървава сълза...
Искам, но нищо не правя, за да спра глупава тъга.
Така е по-лесно, така ми е добре.
Аз съм самота...
Подписвам се и писмата си изпращам без име и адрес,
получател няма моят копнеж.
Защо?
Защото с времето свикнах да наказвам своето сърце.
Защото смелостта не ми е в кръвта.
Да призная чувствата си е все едно да се предам
и да напусна убежището си, наречено "самота".
Подписвам се така, аз съм наранената жена.
Сама не мога да призная и чакам писмата да намерят
своите получател и адрес.
Чакам копнежът да се превърне в съдба.
Чакам сама да ме намери любовта.

08.03.2019г.