Живеех в чужд сценарий като в кино,
белязана от острото на ножа.
Очите бяха греяното вино,
което твоят поглед ми предложи.
С ръце като лозички ме прегърна,
изпратен от съдбата по кармичност.
Сърцето те позна и ти отвърна,
отключило инстинкта си първичен.
И, сякаш таен шифър разгадала,
аз вече знаех колко ме обичаш.
За тебе не облякох рокля бяла,
тъй както е прието от приличие.
С червеното мастило на мавруда
ти в онзи първи миг обет положи.
Дори да мисли някой, че съм луда,
животът ми без теб е невъзможен!
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
" обетът е естествено продължение на инстинкта", мъдри думи! Толкова много ме радваш с коментарите си!
Ваня, здравей!