Подпис с червено мастило
Живеех в чужд сценарий като в кино,
белязана от острото на ножа.
Очите бяха греяното вино,
което твоят поглед ми предложи.
С ръце като лозички ме прегърна,
изпратен от съдбата по кармичност.
Сърцето те позна и ти отвърна,
отключило инстинкта си първичен.
И, сякаш таен шифър разгадала,
аз вече знаех колко ме обичаш.
За тебе не облякох рокля бяла,
тъй както е прието от приличие.
С червеното мастило на мавруда
ти в онзи първи миг обет положи.
Дори да мисли някой, че съм луда,
животът ми без теб е невъзможен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Поздрави, Мария!