Подпис с червено мастило
Живеех в чужд сценарий като в кино,
белязана от острото на ножа.
Очите бяха греяното вино,
което твоят поглед ми предложи.
С ръце като лозички ме прегърна,
изпратен от съдбата по кармичност.
Сърцето те позна и ти отвърна,
отключило инстинкта си първичен.
И, сякаш таен шифър разгадала,
аз вече знаех колко ме обичаш.
За тебе не облякох рокля бяла,
тъй както е прието от приличие.
С червеното мастило на мавруда
ти в онзи първи миг обет положи.
Дори да мисли някой, че съм луда,
животът ми без теб е невъзможен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
Поздрави, Мария!