19 jul 2019, 18:24

Подпис: Щастлив съм!...

1K 8 12

От днес броя ги – трийсет броя. 

И след последното стихотворение – 

наистина ще бъдеш само моя. 

С ръце, докосната и вдъхновение... 

И ще замлъкне тази гара. 

И птиците, моторни. Хората. 

А времето ще спре за двама ни, 

и няма никога да се повтори... 

Ще чакам с трепетно вълнение. 

И взор в тълпата от пристигащи. 

Без дъх от толкоз нетърпение, 

че идвайки не си отиваш... 

Тогава ще те вкуся с устни. 

С ръце ще те обгърна цялата. 

Държа те. Няма да те пусна. 

Ще стискам нежно и до бяло... 

А после само ние ще си знаем. 

Светът ще заблести от тази обич. 

Животът – толкова нетраен, 

за вечност Господ ще помоли... 

От днес броя ги, всички дни. 

И дойде ли такъв,без стих, написан – 

ще хвърля химикалката. На празен лист – 

ще се подпиша просто със – Щастлив съм!.. 

 

Стихопат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...