19.07.2019 г., 18:24

Подпис: Щастлив съм!...

1K 8 12

От днес броя ги – трийсет броя. 

И след последното стихотворение – 

наистина ще бъдеш само моя. 

С ръце, докосната и вдъхновение... 

И ще замлъкне тази гара. 

И птиците, моторни. Хората. 

А времето ще спре за двама ни, 

и няма никога да се повтори... 

Ще чакам с трепетно вълнение. 

И взор в тълпата от пристигащи. 

Без дъх от толкоз нетърпение, 

че идвайки не си отиваш... 

Тогава ще те вкуся с устни. 

С ръце ще те обгърна цялата. 

Държа те. Няма да те пусна. 

Ще стискам нежно и до бяло... 

А после само ние ще си знаем. 

Светът ще заблести от тази обич. 

Животът – толкова нетраен, 

за вечност Господ ще помоли... 

От днес броя ги, всички дни. 

И дойде ли такъв,без стих, написан – 

ще хвърля химикалката. На празен лист – 

ще се подпиша просто със – Щастлив съм!.. 

 

Стихопат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...