19 июл. 2019 г., 18:24

Подпис: Щастлив съм!...

1K 8 12

От днес броя ги – трийсет броя. 

И след последното стихотворение – 

наистина ще бъдеш само моя. 

С ръце, докосната и вдъхновение... 

И ще замлъкне тази гара. 

И птиците, моторни. Хората. 

А времето ще спре за двама ни, 

и няма никога да се повтори... 

Ще чакам с трепетно вълнение. 

И взор в тълпата от пристигащи. 

Без дъх от толкоз нетърпение, 

че идвайки не си отиваш... 

Тогава ще те вкуся с устни. 

С ръце ще те обгърна цялата. 

Държа те. Няма да те пусна. 

Ще стискам нежно и до бяло... 

А после само ние ще си знаем. 

Светът ще заблести от тази обич. 

Животът – толкова нетраен, 

за вечност Господ ще помоли... 

От днес броя ги, всички дни. 

И дойде ли такъв,без стих, написан – 

ще хвърля химикалката. На празен лист – 

ще се подпиша просто със – Щастлив съм!.. 

 

Стихопат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...