Jul 19, 2019, 6:24 PM

Подпис: Щастлив съм!...

  Poetry » Love
1K 8 12

От днес броя ги – трийсет броя. 

И след последното стихотворение – 

наистина ще бъдеш само моя. 

С ръце, докосната и вдъхновение... 

И ще замлъкне тази гара. 

И птиците, моторни. Хората. 

А времето ще спре за двама ни, 

и няма никога да се повтори... 

Ще чакам с трепетно вълнение. 

И взор в тълпата от пристигащи. 

Без дъх от толкоз нетърпение, 

че идвайки не си отиваш... 

Тогава ще те вкуся с устни. 

С ръце ще те обгърна цялата. 

Държа те. Няма да те пусна. 

Ще стискам нежно и до бяло... 

А после само ние ще си знаем. 

Светът ще заблести от тази обич. 

Животът – толкова нетраен, 

за вечност Господ ще помоли... 

От днес броя ги, всички дни. 

И дойде ли такъв,без стих, написан – 

ще хвърля химикалката. На празен лист – 

ще се подпиша просто със – Щастлив съм!.. 

 

Стихопат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...