10 mar 2010, 13:53

Подпоручик

  Poesía » Civil
601 0 0

 

Ние плавахме в жадно море,

подпоручик, отразено в очите ти.

А земята в Демира и тебе ми взе,

след Славейков и Яворов,

зачатия на сънища в дните ми.

 

Но не тръгна ковчегът към родната пръст,

дето майчица мила, сълзи изплакала,

не жадуваше ревност и сила, и мъст

под вишната есенна, жално окапала…

 

Как ли чакаше, милата, да посрещне сина,

да целуне челото, от вятъра брулено.

После плака сломена, немощна и сама,

с лице в скръбна забрадка притулено.

 

Как се случи, та и в тази война,

в таз нелепица, смилаща всички,

на добрите не вземат страна

нито песни, ни пагони с’звездички…

 

От окопа изскочи ти пръв,

с пистолет към рубежа насочен.

После изстрел и... шурнала кръв,

а ти беше за лидер посочен…

 

Те ти шепнеха, сякаш със жар:

“Не е страшно, а раната - лека.”

Как да кажеш на боен другар,

че за него се свършва… и века.

 

Две-три скъпи мечти – реквием,

кости… в Кръг “Живото слово”.

Искам в днешния обрулен ден

да те чувам… и “Мирно!” Отново...

 

……………………………………………………………

И сякаш се изправя мама Цана,

че не пропуснал скулпторът-ваятел

в Копривщица, посред Балкана,

да почете най-светлия писател.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...