10.03.2010 г., 13:53

Подпоручик

589 0 0

 

Ние плавахме в жадно море,

подпоручик, отразено в очите ти.

А земята в Демира и тебе ми взе,

след Славейков и Яворов,

зачатия на сънища в дните ми.

 

Но не тръгна ковчегът към родната пръст,

дето майчица мила, сълзи изплакала,

не жадуваше ревност и сила, и мъст

под вишната есенна, жално окапала…

 

Как ли чакаше, милата, да посрещне сина,

да целуне челото, от вятъра брулено.

После плака сломена, немощна и сама,

с лице в скръбна забрадка притулено.

 

Как се случи, та и в тази война,

в таз нелепица, смилаща всички,

на добрите не вземат страна

нито песни, ни пагони с’звездички…

 

От окопа изскочи ти пръв,

с пистолет към рубежа насочен.

После изстрел и... шурнала кръв,

а ти беше за лидер посочен…

 

Те ти шепнеха, сякаш със жар:

“Не е страшно, а раната - лека.”

Как да кажеш на боен другар,

че за него се свършва… и века.

 

Две-три скъпи мечти – реквием,

кости… в Кръг “Живото слово”.

Искам в днешния обрулен ден

да те чувам… и “Мирно!” Отново...

 

……………………………………………………………

И сякаш се изправя мама Цана,

че не пропуснал скулпторът-ваятел

в Копривщица, посред Балкана,

да почете най-светлия писател.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...