Меричка (Мери Попинз)
719 2546
10 мар. 2010 г., 13:53

Подпоручик 

  Поэзия » Гражданская
463 0 0
Ние плавахме в жадно море,
подпоручик, отразено в очите ти.
А земята в Демира и тебе ми взе,
след Славейков и Яворов,
зачатия на сънища в дните ми.
Но не тръгна ковчегът към родната пръст,
дето майчица мила, сълзи изплакала,
не жадуваше ревност и сила, и мъст
под вишната есенна, жално окапала…
Как ли чакаше, милата, да посрещне сина,
да целуне челото, от вятъра брулено.
После плака сломена, немощна и сама, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Все права защищены

Предложения
  • gabrielle (Габриела Цанева) Нощта на щурците
    Нощта на щурците
  • stivi797 (Стефан Янев) Я "Ла", истребитель 2014
    Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...
  • Сенилга (Сенилга) Бэ О Гэ
    Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
  • Азазел (Неличка) ***
    Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...

Ещё произведения »