Сега съм капчица роса,
подпряла гръб на лист зелен,
а в мене се оглеждат
и птиците, и небесата.
Ако отгоре ме погледнат –
от радост съм зелена,
една калинка хвръкнала
в червено ме обагри
и с кадифето на крилцата си
рой точици остави.
А нощем,
вълшебно огледало съм -
дори в небето няма толкова,
изгрели от любов звезди.
Не просто - влюбена,
сега съм и обичана.
20.06.2009 г.
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados