Jun 20, 2009, 2:56 PM

Подпряла гръб на лист зелен

  Poetry » Love
923 0 20

Сега съм капчица роса,

подпряла гръб на лист зелен,

а в мене се оглеждат

и птиците, и небесата.

Ако отгоре ме погледнат –

от радост съм зелена,

една калинка хвръкнала

в червено ме обагри

и с кадифето на крилцата си

рой точици остави.

А нощем,

вълшебно огледало съм -

дори в небето няма толкова,

изгрели от любов звезди.

Не просто - влюбена,

сега съм и обичана.

 

 

20.06.2009 г.

 

 

МУЗИКА>>>

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...