20.06.2009 г., 14:56

Подпряла гръб на лист зелен

926 0 20

Сега съм капчица роса,

подпряла гръб на лист зелен,

а в мене се оглеждат

и птиците, и небесата.

Ако отгоре ме погледнат –

от радост съм зелена,

една калинка хвръкнала

в червено ме обагри

и с кадифето на крилцата си

рой точици остави.

А нощем,

вълшебно огледало съм -

дори в небето няма толкова,

изгрели от любов звезди.

Не просто - влюбена,

сега съм и обичана.

 

 

20.06.2009 г.

 

 

МУЗИКА>>>

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...