Elda (Лора)
34 522
16 dic 2010, 18:49

Подранила 

  Poesía
1230 0 14

Идва днес подранилата зима

и улавя дланта ми гореща.

Топлината, която съм имала,

заскрежава, преди да те срещна.

 

И поемаме с нея нанякъде

през гори и усойни пътеки.

Пазя в себе си спомен за лятото,

изгорило очите ни слепи.

 

И сега са очите ни слепи,

а косите ни – бели от скреж.

И са празни ръцете ни двете,

незапалили огън горещ.

 

Тъй вървим с подранилата зима.

Тя разказва ми нещо за лятото -

как била е тогаз самодива

и е нежно обичала някого...

© Лора Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • хубав много,браво
  • Поздрав!
  • Хубав стих(и не само този,поразходих се из страничката ти)
    Но къде ти е избягала музата,или е в почивка
    Пиши!Поздрав и от мен
  • Чудесен стих!!! 6 от мен
  • Браво, наистина красиво...
  • великолепно...
    Щастлива и светла Нова Година, Лора!
    сърдечен поздрав за теб.
  • Поздравления за чудесния стих, Лора!
    Весели празници ти желая!
  • Виждам, че сте усетили чувството и това разбира се много ме радва... А иначе нямам претенции стихотворението да е много стойностно като произведение, тъй като съм го писала по начин, по който не умея - а именно, в рамка.
    В случая рамката обаче беше прекрасна, защото тя беше музиката от песента Тишина /която песен много харесвам/.

    Да си потананикаме заедно една подранила зима
    А пък пролетта рано или късно пак ще дойде...
  • харесах много
  • А защо днес е студена зима?Всички поне веднъж сме обичали и сме били самодиви...Нежна тъга...Хареса ми!
  • хубаво!
  • Не, че ми се свидят думите, но ще си избера само една... усещането, което доминира е - НЕЖНОСТ!
  • Браво!
Propuestas
: ??:??