Подранила
Идва днес подранилата зима
и улавя дланта ми гореща.
Топлината, която съм имала,
заскрежава, преди да те срещна.
И поемаме с нея нанякъде
през гори и усойни пътеки.
Пазя в себе си спомен за лятото,
изгорило очите ни слепи.
И сега са очите ни слепи,
а косите ни – бели от скреж.
И са празни ръцете ни двете,
незапалили огън горещ.
Тъй вървим с подранилата зима.
Тя разказва ми нещо за лятото -
как била е тогаз самодива
и е нежно обичала някого...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Всички права запазени
