Подранила

Poetry

1.5K 0 14

Идва днес подранилата зима

и улавя дланта ми гореща.

Топлината, която съм имала,

заскрежава, преди да те срещна.

И поемаме с нея нанякъде

през гори и усойни пътеки.

Пазя в себе си спомен за лятото,

изгорило очите ни слепи.

И сега са очите ни слепи,

а косите ни – бели от скреж.

И са празни ръцете ни двете,

незапалили огън горещ.

Тъй вървим с подранилата зима.

Тя разказва ми нещо за лятото -

как била е тогаз самодива

и е нежно обичала някого...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

velikataniki (Николина Милева)

хубав много,браво

2011-09-02T13:15:55+03:00
elenasim1 (Елeна)

Поздрав!

2011-07-04T15:25:03+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Хубав стих(и не само този,поразходих се из страничката ти)
Но къде ти е избягала музата,или е в почивка
Пиши!Поздрав и от мен

2011-07-04T15:16:24+03:00
dragon (Никица Христов)

Чудесен стих!!! 6 от мен

2011-05-17T23:36:36+03:00
ivailozanoff (Ивайло Цанов)

Браво, наистина красиво...

2011-05-09T22:22:55+03:00