Идва днес подранилата зима
и улавя дланта ми гореща.
Топлината, която съм имала,
заскрежава, преди да те срещна.
И поемаме с нея нанякъде
през гори и усойни пътеки.
Пазя в себе си спомен за лятото,
изгорило очите ни слепи.
И сега са очите ни слепи,
а косите ни – бели от скреж.
И са празни ръцете ни двете,
незапалили огън горещ.
Тъй вървим с подранилата зима.
Тя разказва ми нещо за лятото -
как била е тогаз самодива
и е нежно обичала някого...
© Лора All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
