25 feb 2020, 19:10

Подреден първокласник

787 0 3

Христо Христов малък първолак,

ох на мама, ох на тати благ!

Все разхвърлян и отнесен,

май светът му идва тесен.

 

През вратата бързо литва

и обувки запокитва.

Лявата пред прага чака,

дясната се губи в мрака.

 

Мята чанта на дивана

и захапва кроасана.

Де ли якето остана,

а чадърчето на мама?!

 

Вечер дрехите съблича,

столът на балкан прилича.

Риза – сгъната "на клон",

панталон – досущ акордеон.

 

Сутрин бързо се нервира,

че чорапа не намира:

– Мамо, няма го чорапааа!

– Сине, лапна го долапа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...