25 feb 2020, 19:10

Подреден първокласник

784 0 3

Христо Христов малък първолак,

ох на мама, ох на тати благ!

Все разхвърлян и отнесен,

май светът му идва тесен.

 

През вратата бързо литва

и обувки запокитва.

Лявата пред прага чака,

дясната се губи в мрака.

 

Мята чанта на дивана

и захапва кроасана.

Де ли якето остана,

а чадърчето на мама?!

 

Вечер дрехите съблича,

столът на балкан прилича.

Риза – сгъната "на клон",

панталон – досущ акордеон.

 

Сутрин бързо се нервира,

че чорапа не намира:

– Мамо, няма го чорапааа!

– Сине, лапна го долапа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...