Подреден първокласник
Христо Христов малък първолак,
ох на мама, ох на тати благ!
Все разхвърлян и отнесен,
май светът му идва тесен.
През вратата бързо литва
и обувки запокитва.
Лявата пред прага чака,
дясната се губи в мрака.
Мята чанта на дивана
и захапва кроасана.
Де ли якето остана,
а чадърчето на мама?!
Вечер дрехите съблича,
столът на балкан прилича.
Риза – сгъната "на клон",
панталон – досущ акордеон.
Сутрин бързо се нервира,
че чорапа не намира:
– Мамо, няма го чорапааа!
– Сине, лапна го долапа!
© Хари Спасов All rights reserved.
