Меричка (Мери Попинз)
718 2544
23 oct 2007, 19:54

Подсъзнателен импулс 

  Poesía
522 0 5
Къде да си оставя багажа стар -
предразсъдъци и самолюбие?
В пътната ми чанта струпани са и пречат.
Да се обърна наляво ми пречат.
Да погледна вдясно – пак отпор.
Нужен ли ми е сега този товар?
За тях бунището е хаоса неосъзнат.
Оковите – тях кой ли ще ми вземе?
Дошло е време веригите от мен да снеме
вълшебството наречено любов.
Прастара, колкото земята,
измислена във много имена.
И споменавана, и делнична, и …свята,
Лелеяна, на кръст разпъвана,
все светиш и искриш в свещен обков.

Реалното изисква адаптация,
в борба за новото не свеждам чело.
Понякога помага окупация -
окопа свой подготвям си го смело.
В процес на чакане, протакане,
най–търпеливо домогвам се
до тихото пристанище на самостта
и в тишина решаваща промяна
намирам единствено чрез любовта.

23.10.2007г.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??