Подсъзнателен импулс

Oct 23, 2007, 7:54 PM

Poetry

525 0 5

Къде да си оставя багажа стар -
предразсъдъци и самолюбие?
В пътната ми чанта струпани са и пречат.
Да се обърна наляво ми пречат.
Да погледна вдясно – пак отпор.
Нужен ли ми е сега този товар?
За тях бунището е хаоса неосъзнат.
Оковите – тях кой ли ще ми вземе?
Дошло е време веригите от мен да снеме
вълшебството наречено любов.
Прастара, колкото земята,
измислена във много имена.
И споменавана, и делнична, и …свята,
Лелеяна, на кръст разпъвана,
все светиш и искриш в свещен обков.

Реалното изисква адаптация,
в борба за новото не свеждам чело.
Понякога помага окупация -
окопа свой подготвям си го смело.
В процес на чакане, протакане,
най–търпеливо домогвам се
до тихото пристанище на самостта
и в тишина решаваща промяна
намирам единствено чрез любовта.

23.10.2007г.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Меричка (Мери Попинз)

2007-10-28T14:52:50+02:00

Благодаря, че се спирате тук!
аннавлад (Анна Дюлгерова)

2007-10-28T14:49:16+02:00

Поздравления! Силен, много силен стих!
Меричка (Мери Попинз)

2007-10-24T12:49:33+03:00

Да, Маги!Благодаря Ви!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-10-24T11:26:31+03:00

Любовта ни променя винаги за добро.
Прекрасно стихотворение, мила Меричка.
Докосна и моята душа промяната за обич.
Целувам те , късмет и обич ти желая.
Меричка (Мери Попинз)

2007-10-24T10:04:12+03:00

И аз във теб се откривам, Никол! Нали е светло..., въпреки окопа?