Къде да си оставя багажа стар - предразсъдъци и самолюбие? В пътната ми чанта струпани са и пречат. Да се обърна наляво ми пречат. Да погледна вдясно – пак отпор. Нужен ли ми е сега този товар? За тях бунището е хаоса неосъзнат. Оковите – тях кой ли ще ми вземе? Дошло е време веригите от мен да снеме вълшебството наречено любов. Прастара, колкото земята, измислена във много имена. И споменавана, и делнична, и …свята, Лелеяна, на кръст разпъвана, все светиш и искриш в свещен обков.
Реалното изисква адаптация, в борба за новото не свеждам чело. Понякога помага окупация - окопа свой подготвям си го смело. В процес на чакане, протакане, най–търпеливо домогвам се до тихото пристанище на самостта и в тишина решаваща промяна намирам единствено чрез любовта.
Любовта ни променя винаги за добро.
Прекрасно стихотворение, мила Меричка.
Докосна и моята душа промяната за обич.
Целувам те , късмет и обич ти желая.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.