6 jun 2019, 0:27

Подвластни на стихиите сме, роби

  Poesía
345 2 1

Когато с гръм разцепи се земята

и хиляди светкавици проблясват,

от ужаса побягва тъмнината,

а в нашите души, мечти угасват.

 

Не го виня, небето се прочиства

и връща си доволно на земята.

Сърцето ми в кипяща кръв подгизва,

а разумът притиска сетивата.

 

Заслужили сме тая орисия,

на гръмове, огньове и потопи.

И чашата до дъно ще изпием,

подвластни на стихиите сме, роби!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Робството живее още в нас!
    А Бог ни даде свободата,
    Любовта и мисъл една:
    "Грижете се бъднината!"

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...