Jun 6, 2019, 12:27 AM

Подвластни на стихиите сме, роби 

  Poetry
165 2 1

Когато с гръм разцепи се земята

и хиляди светкавици проблясват,

от ужаса побягва тъмнината,

а в нашите души, мечти угасват.

 

Не го виня, небето се прочиства

и връща си доволно на земята.

Сърцето ми в кипяща кръв подгизва,

а разумът притиска сетивата.

 

Заслужили сме тая орисия,

на гръмове, огньове и потопи.

И чашата до дъно ще изпием,

подвластни на стихиите сме, роби!

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Робството живее още в нас!
    А Бог ни даде свободата,
    Любовта и мисъл една:
    "Грижете се бъднината!"
Random works
: ??:??