13 mar 2007, 17:16

Поехме с тебе пътя на страстта

  Poesía
892 0 4

 

 

Когато се потопиш в любовта,

за тебе тайните й стават зрими

и можеш да се движиш в същността,

узнал кои неща са ти любими,

защото взорът става много ясен –

красивото ме кара да съм прав

и аз, с тебе винаги съгласен,

чувствам порива на общия ни нрав,

че взимаме любовните уроци

в нови ситуации – неясни,

които ни връхлитат в потоци,

а някои пък, стават и опасни.

-Поехме с тебе пътя на страстта,

разбирайки добре каква й е властта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любовта не признава повторението на следите, защото тя е непрекъснато разширяване на егото, а това пък идва да покаже, че тя не е само страст.
  • Когато времето минава и оставя все едни и същи следи,
    понякога спираме да ги забелязваме!Това не означава,че любовта
    се губи,а само страстта избелява!
  • Когато навлезем в основите на споделената любов, имаме възможността да я изучим, разкривайки нейните тайни, а това са тайните на любовта.
  • Потайното винаги ни е влечало!
    Вярно е,че,когато навлезем в основите на една връзка,
    разбираме кои неша са ни любими,но не всички тайни остават
    разгадани,а и понякога е по-добре да има неща,които да не знаем!
    Поздравявам те за стиха!Много ми допадна!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...