16 feb 2012, 16:53

Поема и Дилема

  Poesía » Civil
749 0 10

 

 

 

                                           Поема и Дилема

 

                          Вървя сред снега.

                                         Някой направил пъртина.

                           Сякаш съм с детството,

                                          което отдавна замина.

                            Днес платих парното,

                                          че даже и тока и газя в студа -

                             безпарична, безпартийна

                                            и без вярна посока.

                              Но работниците от строежа

                                            ми дават насока.

                               Те отиват в кръчмето,

                                           на махалата, където чорбата

                                ще стопи на всеки злия

                                             скреж по брадата.

                                Аз също обичам чорбата,

                                            заради Созопол, Бургас,

                                 бунгалата... Въобще -

                                            на спомена стар - времената.

                                 Но във вестникарската будка

                                            виси стихосбирка,

                                  съвсем непозната. Може би

                                            от онзи поет, който умря -

                                  с тишината. Гледам - въртя се,

                                             а насреща дилема - позната:

                                   Вечният избор!!!

                                              Поезията или чорбата???

                                    И платих за поезията,

                                              а не за чорбата.

                                      Отгоре на всичко -

                                              Истината -

                                     е на жестока диета. Горката!

                                                 Менюто ù включва винаги

                                      само едно от нещата...

                                                 ... поезията без чорбата, както

                                       или робството - или свободата.

 

                                      P.S. Затова гладният поет

                                                     изглежда като освободен роб,

                                      а угоеният - напомня заробен народ.

 

                                                             Wali (Виолета Томова)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...