16.02.2012 г., 16:53

Поема и Дилема

753 0 10

 

 

 

                                           Поема и Дилема

 

                          Вървя сред снега.

                                         Някой направил пъртина.

                           Сякаш съм с детството,

                                          което отдавна замина.

                            Днес платих парното,

                                          че даже и тока и газя в студа -

                             безпарична, безпартийна

                                            и без вярна посока.

                              Но работниците от строежа

                                            ми дават насока.

                               Те отиват в кръчмето,

                                           на махалата, където чорбата

                                ще стопи на всеки злия

                                             скреж по брадата.

                                Аз също обичам чорбата,

                                            заради Созопол, Бургас,

                                 бунгалата... Въобще -

                                            на спомена стар - времената.

                                 Но във вестникарската будка

                                            виси стихосбирка,

                                  съвсем непозната. Може би

                                            от онзи поет, който умря -

                                  с тишината. Гледам - въртя се,

                                             а насреща дилема - позната:

                                   Вечният избор!!!

                                              Поезията или чорбата???

                                    И платих за поезията,

                                              а не за чорбата.

                                      Отгоре на всичко -

                                              Истината -

                                     е на жестока диета. Горката!

                                                 Менюто ù включва винаги

                                      само едно от нещата...

                                                 ... поезията без чорбата, както

                                       или робството - или свободата.

 

                                      P.S. Затова гладният поет

                                                     изглежда като освободен роб,

                                      а угоеният - напомня заробен народ.

 

                                                             Wali (Виолета Томова)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...