31 mar 2018, 21:49

Поема за думите

  Poesía » Otra
722 0 0
  1. Поема на думите

Някои във думите съзират само кал,

а някъде из думите изниква нежно цвете,

думите търкалят се и всяка е медал,

хиляди различни думи, хиляди портрети . . .

 

Пилеят се ята от думи

в мъглата на разперена лъжа,

думите изгубени в безпътни друми,

там мъртви лебеди кръжат.

 

Празни голи фрази,

но в купчините тор – елмаз,

камшик плющи, ботушът гази

и ето в бурята маяк на яркия компас!

 

Страхът рои страхливи думи,

двулични, хлъзгави с гримасата на шут,

пълзят към редките цветя

във бурените чуми,

дрънчат синджири във сирашкия приют...

 

В трюма са гребците уморени,

завързани са смелите слова,

но чакат утрото на своята сирена,

тръбата на бунтовна синева.

 

Денят ще дойде приказен и ясен

и словото със полкове безчет,

страхът със двете си лица и блудната украса,

прободен ще съзре венците – думи

с музика на огнен словоред!

 

Орешец, 01.08.2017 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...