31 мар. 2018 г., 21:49

Поема за думите

715 0 0
  1. Поема на думите

Някои във думите съзират само кал,

а някъде из думите изниква нежно цвете,

думите търкалят се и всяка е медал,

хиляди различни думи, хиляди портрети . . .

 

Пилеят се ята от думи

в мъглата на разперена лъжа,

думите изгубени в безпътни друми,

там мъртви лебеди кръжат.

 

Празни голи фрази,

но в купчините тор – елмаз,

камшик плющи, ботушът гази

и ето в бурята маяк на яркия компас!

 

Страхът рои страхливи думи,

двулични, хлъзгави с гримасата на шут,

пълзят към редките цветя

във бурените чуми,

дрънчат синджири във сирашкия приют...

 

В трюма са гребците уморени,

завързани са смелите слова,

но чакат утрото на своята сирена,

тръбата на бунтовна синева.

 

Денят ще дойде приказен и ясен

и словото със полкове безчет,

страхът със двете си лица и блудната украса,

прободен ще съзре венците – думи

с музика на огнен словоред!

 

Орешец, 01.08.2017 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....