Поема на думите
Някои във думите съзират само кал,
а някъде из думите изниква нежно цвете,
думите търкалят се и всяка е медал,
хиляди различни думи, хиляди портрети . . .
Пилеят се ята от думи
в мъглата на разперена лъжа,
думите изгубени в безпътни друми,
там мъртви лебеди кръжат.
Празни голи фрази,
но в купчините тор – елмаз,
камшик плющи, ботушът гази ...