Поема за думите
- Поема на думите
Някои във думите съзират само кал,
а някъде из думите изниква нежно цвете,
думите търкалят се и всяка е медал,
хиляди различни думи, хиляди портрети . . .
Пилеят се ята от думи
в мъглата на разперена лъжа,
думите изгубени в безпътни друми,
там мъртви лебеди кръжат.
Празни голи фрази,
но в купчините тор – елмаз,
камшик плющи, ботушът гази
и ето в бурята маяк на яркия компас!
Страхът рои страхливи думи,
двулични, хлъзгави с гримасата на шут,
пълзят към редките цветя
във бурените чуми,
дрънчат синджири във сирашкия приют...
В трюма са гребците уморени,
завързани са смелите слова,
но чакат утрото на своята сирена,
тръбата на бунтовна синева.
Денят ще дойде приказен и ясен
и словото със полкове безчет,
страхът със двете си лица и блудната украса,
прободен ще съзре венците – думи
с музика на огнен словоред!
Орешец, 01.08.2017 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Христов Всички права запазени
