"Не се гаси, туй що не гасне" (Ив. В.)
"Поет"
Влезе в схватка със своя стих,
като на решаващ световен тепих
и яростно се забъхтаха взаимно.
Стихът му шепне, приятелски,
интимно:
- За, Бога, спрете! Не се мъчете.
Няма да бъда от вас победен.
Аз съм направен от яка материя
и то не от три,
а с много измерения.
И този, който се с мене захваща
трябва да може, че иначе - плаща.
Поетът остави химикалка и рече така:
- Че говорите истина, аз съм убеден,
но кой днес се признава за неук и зелен?
© Цвятко Илиев Todos los derechos reservados