Sep 20, 2012, 7:31 PM

"Поет"

  Poetry » Civic
1.1K 0 0

                               "Не се гаси, туй що не гасне" (Ив. В.)

 

                      "Поет"

 

   Влезе в схватка със своя стих,

 като на решаващ световен тепих

 и яростно се забъхтаха взаимно.

 Стихът му шепне, приятелски,

                                          интимно:

 - За, Бога, спрете! Не се мъчете.

 Няма да бъда от вас победен.

 Аз съм направен от яка материя

 и то не от три,

 а с много измерения.

 И този, който се с мене захваща

 трябва да може, че иначе - плаща.

 Поетът остави химикалка и рече така:

 - Че говорите истина, аз съм убеден,

но кой днес се признава за неук и зелен?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвятко Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...