20.09.2012 г., 19:31

"Поет"

1K 0 0

                               "Не се гаси, туй що не гасне" (Ив. В.)

 

                      "Поет"

 

   Влезе в схватка със своя стих,

 като на решаващ световен тепих

 и яростно се забъхтаха взаимно.

 Стихът му шепне, приятелски,

                                          интимно:

 - За, Бога, спрете! Не се мъчете.

 Няма да бъда от вас победен.

 Аз съм направен от яка материя

 и то не от три,

 а с много измерения.

 И този, който се с мене захваща

 трябва да може, че иначе - плаща.

 Поетът остави химикалка и рече така:

 - Че говорите истина, аз съм убеден,

но кой днес се признава за неук и зелен?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвятко Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...