20.09.2012 г., 19:31

"Поет"

1K 0 0

                               "Не се гаси, туй що не гасне" (Ив. В.)

 

                      "Поет"

 

   Влезе в схватка със своя стих,

 като на решаващ световен тепих

 и яростно се забъхтаха взаимно.

 Стихът му шепне, приятелски,

                                          интимно:

 - За, Бога, спрете! Не се мъчете.

 Няма да бъда от вас победен.

 Аз съм направен от яка материя

 и то не от три,

 а с много измерения.

 И този, който се с мене захваща

 трябва да може, че иначе - плаща.

 Поетът остави химикалка и рече така:

 - Че говорите истина, аз съм убеден,

но кой днес се признава за неук и зелен?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвятко Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...