20 ago 2021, 10:38

Поет

  Poesía
735 2 4

Поетът измисля миражи

измамник верен до сълзи

До толкова, че дори измисля

и болка, ако го боли до сълзи..

                                    Фернандо Песоа

 

Душата търси своя пристан

а тялото на пейката стои

и виждаш я, зареяно се носи

спокойноволно над сините вълни

Вода,  възможно ли е да направи

душите други, чист  кристал

поет,  наметнал си над рани

съсухрено сако, съшито със мечти  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Друмева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Младене! С пожелание за прекрасност, през цялото останало време!
  • Наистина поетът пътува с душата си. Като Скитникът между звездите /Дарълд Стандинг/ на Джек Лондон. А тялото може да пребивава на пейката, или дори на дъното на кладенец /както отбелязва Хераклит/. Отлично наблюдение, Руми! Важно е единствено "реенето спокойноволно над сините вълни". То е всъщност и търсеният пристан!
  • Блаодаря ти Стойчо, за сутрешната усмивка, за ,Любими„ и за отделеното време! Здраве и творческо вдъхновение да са с теб!
  • И все за нещо страда;
    и все така усмихнат плаче...
    Душата му е вечно млада.
    Обичта му е вярно братче!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...