20 авг. 2021 г., 10:38

Поет

744 2 4

Поетът измисля миражи

измамник верен до сълзи

До толкова, че дори измисля

и болка, ако го боли до сълзи..

                                    Фернандо Песоа

 

Душата търси своя пристан

а тялото на пейката стои

и виждаш я, зареяно се носи

спокойноволно над сините вълни

Вода,  възможно ли е да направи

душите други, чист  кристал

поет,  наметнал си над рани

съсухрено сако, съшито със мечти  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Друмева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Младене! С пожелание за прекрасност, през цялото останало време!
  • Наистина поетът пътува с душата си. Като Скитникът между звездите /Дарълд Стандинг/ на Джек Лондон. А тялото може да пребивава на пейката, или дори на дъното на кладенец /както отбелязва Хераклит/. Отлично наблюдение, Руми! Важно е единствено "реенето спокойноволно над сините вълни". То е всъщност и търсеният пристан!
  • Блаодаря ти Стойчо, за сутрешната усмивка, за ,Любими„ и за отделеното време! Здраве и творческо вдъхновение да са с теб!
  • И все за нещо страда;
    и все така усмихнат плаче...
    Душата му е вечно млада.
    Обичта му е вярно братче!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...